Какво представлява преждата?

Прежда се наричат дълги, непрекъснати, усукани нишки или влакна, използвани в текстилното производство за тъкане, шиене, плетене и бродиране. В миналото преждата е предена на ръка с помощта на хурка и вретено. Малко по-късно, обаче, този твърде трудоемък начин е заменен с чекрък - въртящо се колело.

 Истинска революция в производството на прежда настъпва с изобретяването и въвеждането на предачните машини. Това става по времето на династията Сун (900 – 1279г .) – ерата на китайската индустриална революция. Предачната машина по това време е хидравлично захранвана и твърде обемиста.

Преждата може да се състои от един вид нишки или да е смесена. Често срещана практика е да се смесват изкуствени и естествени влакна, защото всяко едно от тях има някакви предимства.

Така например изкуствените синтетични влакна са по-здрави и устойчиви на огън, докато естествените попиват потта по-добре и създават повече комфорт. Едни от най-употребяваните комбинации са памук-полиестер и вълна-полиакрил. Могат да се съчетават и само естествени влакна като ангора, кашмир, мохер, памук или лен.

Преждата може да се остави с естествения си цвят или да се боядиса. Също така може да бъде пресукана или непресукана. Тя се продава най-често на чилета от по 50 и 100 гр., но се среща и по 25 и 200 гр.

От бяла и червена прежда се изработват мартениците.

 

Видове прежда

 

Естествена

• От животински произход
• Вълна– най-разпространената прежда, получава се от вълната на овце, кози, лами, зайци (ангорски) и камили. От нея могат да се плетат дрехи, чорапи, шапки и да се тъкат килими и платове
• Коприна– получава се от копринената буба, копринената прежда е тънка и здрава
• От растителен призход
• Лен– получава се от едноименното растение, белезникав цвят, използва се за летни дрехи
• Памук– получава се от едноименното растение, бял до белезникав цвят, използва се за бельо и за други дрехи
• Коноп
• Бамбук
• Соя
• Коприва

 

Изкуствена или още синтетична прежда

• Полиакрил– използва се като допълнение или замества коприната
• Найлонликра – като правило не се използва самостоятелно, а в смес с други прежди за предаване на еластичност
• Полиестер– използва се както самостоятелно, така и в комбинация с други прежди

 

Закичването с мартеници за здраве  е български народен обичай, а Баба Марта е един от най-почитаните български празници, запазил се и до наши дни. На този ден всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през годината.

Мартениците се изработват специално за 1-ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Закичването на мартеници на празника Баба Марта е един от най-древните и в същото време уникални български обичаи.

Класическата мартеница представлява семпла нишка от усукани заедно цял и червен конец, с която българите посрещат 1-ви март. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А преди време така са носели мартеници само децата, момите и младите булки.

 

Мартеницата – един от най-българските символи

Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци.  Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а червеният  олицетворява  живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието.

Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени.

При изработването на мартеницата конците трябва здължително да се засукат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.

 

Произход на мартеницата

В последно време около произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този амулет води началото си още от времето, когато траките са живяли по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести.

Другата теория пък ни  отвежда в периода, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата.

Макар и сами по себе си различни, преданията се обединяват около това, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на птица – сокол, гълъб или лястовица, в зависимост от историята.

По време на пътя птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци откъдето се смята, че произлиз и съвременната традиция.

Независимо от своя произход, обаче, мартеницата остава един от най – емблематичните и обичани символи на България. Бяло – червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.

 

Кога можем да свалим мартениците?

 

Освен за самото закичване с мартеници, съществуват и традиции за свалянето им. Според обичаите, за да ни донесе мартеничката здраве, дълголетие и щастие, освен да я носим правилно трябва и да я свалим в подходящия момент.

Следва да разкажем за някои от най-популярните традиции за това, кога е най-подходящият момент да свалят мартеничките, а  от вас остава да си изберете тази традиция, която най-много ви харесва и да я изпълните. Няма точно определен срок докога да се носи мартеницата, но според старите традиции трябва да я свалим най-рано на 9-ти март или най-късно на 25-ти.

Най-популярна и до наши дни  е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало дърво или щъркел за първи път през пролетта.

 Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш „хвърчи“. А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през предстоящото лято. Затова пожеланието в такъв момент било „Щъркел хвърчи – и аз да хвърча“.

Друга по-малко известна, но интересна традиция е мартеничката да се сложи под голям камък и след девет дни да се погледне какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е пълна с пари, ако има други по-едри буболечки – много късмет. Затова някъде наричат мартеницата „гадалушка“.

В някой райони хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. А в други, мартениците се свалят, като се види лястовица, когато се чуе гукане на гълъб или кукувичето „ку-ку“. Тогава се завързват на дръвче, за да има плодородие.

Според народния обичай мартениците се носят, докато се види цъфнало дръвче. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави, засмени и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля желание.

 

Традицията за мартениците в различните части на България

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с разни предзнаменования. В Южна България например хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел, а ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо.

 Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките пък от своя страна поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

В момента, в който свалим мартеницата посредством съпътстващия ритуал, тя губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени.

 

Празникът за Баба Марта в различни региони в България

В Родопите мартениците се правят разноцветни, а не само в два цвята. И все пак акцентът е червеният цвят. В района на София се използват цветовете синьо и зелено.

 Синьото е символ на небето, а зеленото – на плодородието и здравето. Елементите на традиционната българска мартеница също се различават от тези, с които сме свикнали. Това са добавянето на:

• скилидки чесън, които според вярванията предпазват от демони и таласъми.
• черупки от охлюви, които дават сила и здраве.
• пара, за берекет и благополучие.
• мъниста – против уроки.

В представата на българите Баба Марта е жена с променлив характер, която често е ядосана. Тогава времето е студено. Когато се смее, времето става топло и слънчево. Именно затова целта на мартениците е да разсмее Баба Марта и да докара хубавото време.

В района на Разград домакините хвърлят по един червен плат рано сутрин на първи март на някои от овощните дръвчета в градината си, като смятат че така ще разсмеят Баба Марта.

В Троян стопанките връзват червена вълна не само на овошките, но и на рогата на добитъка си, както и по ключалките на вратите.

В района на Хасково най-старата баба в дома се облича на този ден изцяло в червено. Поверието гласи, че Баба Марта е облечена в червен сукман, носи червени чорапи и червена забрадка и ходи през посевите на хората.

 

Какво можете да очаквате от този раздел?

Разнообразието от прежди и шнурове, с което разполагаме е повече от богато – над 900 вида, които се делят на:

• кожени шнурове
• ластични шнурове
• прежда за мартеници
• усукана шрежда за мартеници
• ширити
• ширити бяло и червено
• шнурове с различна дебелина, съответно 1, 2, 3, 4 или 5 милиметра
• шнур други и шнур плосък.

 

Как да си направим стилна и силно отличаваща се мартеница?

 

Необходими материали

• бяла, червена и цветна прежда
• дебел текстилен шнур
• тел
• ножица
• вилица
• молив
• силиконов пистолет
• рулетка

 

Как се прави?

• Започнете като намотаете преждата около най-крайните върхове на вилицата и завържете стегнато по средата.

• Издърпайте намотаната вече прежда от вилицата и я срежете в двата края, като оставите неотрязани само конците, с които сте вързали преждата по средата.

• Оформете пискюлче (помпонче), като разномерно го подстрижете от всички страни.

• Прокарайте телта през вътрешността на текстилния шнур и в двата му края оформете нещо като ушички от телта.

• Поставете по едно пискюлче и в двата края на шнура, като ги залепите с помощта на пистолета с тъпъл силикон.

• Оразмерете шнура на равни и прецизни разстояния, на толкова места, на колкото искате да поставите от пискюлчетата и започнете внимателно да намотавате бяла и червена прежда по продължението му.

• На местата, които предварително сте оразмерили, закрепете по едно цветно пискюлче с помощта на топлия силикон и двете нишки, които по-рано оставихте да стърчат от пискюлчето.

• Поставете още цветни пискюлчета, като редувате цветовете по продължението на текстилния шнур. В края залепете бялата и червената нишки със силиконовия пистолет.

И готово! По доста подобен начин можете да направите и колие или обеци, с които да зарадвате своята майка или приятелки – с нещо оригинално, направено от вас самите.