Силата на Червено-Белия Амулет, който наричаме МАРТЕНИЦА

   Усукването на бял и червен конец е практика, която съществува в много страни. Двата цвята имат своята дълбока символика и се използват в различни обичаи. В миналото тези обичаи са били значима част от живота на хората. Извършените ритуали са им давали увереност, че са направили необходимото, за да защитят себе си и близките си от дебнещото "зло". Отправили са своята добра воля към всички сили на природата и космоса с молба да им съдействат и да им осигурят добра година с изобилна реколта и безпроблемен живот. Вложеното в ритуала усилие е било достатъчно, за да им усигури спокоен сън, а от там и добро здраве. 

   Нека да си припомним дълбокия смисъл на този обичай, който макар и да е бил разпространен в други райони, като Северна Гърция, Македония и днешна Румъния, най-много се е запазил у нас, превъръщайки се в един от символите на нашата страна. Обичаят на 1ви март да връзваме мартенички на своите близки с пожелание за здраве и късмет.

   КАКВО СИМВОЛИЗИРА НИШКАТА?

   Нишката символизира факторът, който свързва всички състояния на битието, както помежду им, така и с тяхната първопричина. Тя свързва този свят с отвъдния и всички същества. В Упанишадите се казва, че нишката е едновременно душата (Атман) и дъха (Прана).

   Плат, конец, стан, вретено и всичко друго което се използва за предане и тъкане е символ на бъдещето и съдбата. Те се използват за обозначаване на всички правила, които предопределят променящите се в нас реалности и нашето съзнателно усилие да ги хармонизираме. Те символизират и създаването на нещо от собствената ни същност, както прави паякът, който усуква нишката от собствената си секреция, изплитайки своята паяжина.

   Много приказки съдържат богини, държащи вретено или тъкачен инструмент, докато прецедателстват раждането на принц или принцеса. В други случаи тези символи представляват времето или кармичния закон (веригата от причини и следствия). Когато човек стане тъкач на собствената си съдба, той се превръща в свещения, приказен "глупак", чиято интуиция се ръководи от дущата.

   По средиземноморския басейн символиката на тъкането е свързана с участието на жената в процеса на сътворението. Посредством нишката на душата тя получава пълната информираност и качества необходими за работата и, която накрая става красива.

   СИМВОЛИКА НА ЦВЕТОВЕТЕ

   Бялото символизира светлина, радост, чистота и непорочност. Това е ритуалният цвят на девицата-булка, на ангелите и светците.

   Червеното е символ на жизненост и здраве. То е цветът на кръвта, раждането, зачеването. Носи в себе си огъня на любовта, на разпукващата се зора и изобилната щедрост на залеза. В много култури той е символ на закрила и се използва за защита срещу зли очи и нещастия.

   Можем също да кажем, че белият конец символизира душата и връзката с душата, а червения символизира живота и безкрайната поредица от случки. Преплетени заедно те ни напомнят, че вечната душа живее и диша в краткотрайния човешки живот.

   В контекста на мартеницата и началото на пролетта, можем да свържем преплитането на двата конеца със смяната на сезоните и завъртането на вечния цикъл, "колелото на живота".

   "Баба Марта", която е персонификация на природата в ранна пролет, е хаотична, променлива, непредсказуема. Това е фазата, в която трябва да хванем здраво нишките на живота и да ги подредим със силата на позитивната ни мисъл и доброжелателното ни сърце.

   Може би най-хубавото в този ритуал е, че не връзваме мартеничките на собствената си ръка, а ги подаряваме един на друг, че този празник не е свързан с ядене и пиене на общата трапеза, а преди всичко с възможността да дариш благословия под формата на амулет, който си нарекъл да предпазва близките ти от беди и да привлича здраве, изобилие и усмивки през цялата година.

   ОЩЕ ТРАДИЦИИ СВЪРЗАНИ С МАРТЕНИЦАТА.

   По традиция мартениците се носят или  до св. Четиридесет мъченици – 9 март, или до Благовец – 25 март. В някои райони съществува практика да се носят само през първите три дни на март, в други пък цели 40 дни. Има и такива, в които не се свалят чак до жътва. Популярна е и практиката да се свали мартеницата, когато се чуе кукувича песен или когато се види щъркел. За да стимулира плодородие, се връзва на плодно дръвче. В някои райони слагат мартениците под камък. А на места хората като видят щъркел или чуят кукане на кукувица ги хвърлят в реката, за да може да им върви по вода и всичко лошо да изтече.