Повече информация за Опаковките за мартенички

Опаковките за мартеници, които ще откриете при нас се разделят на няколко подкатегории: бандероли, картончета, целофани, целофани с лепенка, целофани щендерни с лепенка. Всяка от тях си има специално предназначение:

• Бандероли за мартеници – те са с най-различни и цветни дизайни и разнообразие от оригинални пожелания. Може да избирате от над 100 вида картончета за мартеници, сгъващи се лакирани с дизайни с шевици като на старите български носии, бандероли с картинки и пожелани за здраве, щастие и късмет, подложки картон за бижута, бандероли в различни размери, както и множество от мини картички с надписи с готови пожелания и картинки.

Изработени са от висококачествен картон и самозалепващи се ленти. Предназначени са за опаковане на мартеници и бижута.

Ние от Ем Арт се стараме да предлагаме опаковки с най-високо качество, тъй като знаем, че опаковката е визитната картичка на продукта, а оттам и на самата фирма или компания. Особено важно е това при пазара на мартеници, поради това, че колкото по-красива, атрактивна и оригинална е опаковката, толко по-търсен и продаван ще бъде продуктът.

• Картончета за мартеници – картончетата за мартеници, които предлагаме в нашите магазини наброяват над 140 вида, изработват се от висококачествен картон, а разнообразието им е повече от голямо – цветни, гланцирани, матови, бели, черни и още много други.

Други опаковъчни материали, които предлагаме са богат асортимент от целофанови пликове с различни размери и форми. Класически, такива със залепващи се капачета, както и щендерни целофанови пликчета със залепващи се капачета, които са много удобни за закачане.

Какво е целофан?

Целофанът представлява прозрачен целулозен материал под формата на тънки листове. Използва се основно за опаковане на продукти. Химически, целофанът е целулоза в определена кристална форма.

Изобретен е през 1908 г. от швейцарския текстилен инженер Жак Бранденбергер.

Първичната суровина за целофана са различни източници на целулоза като дървесина, памук, коноп и др. Целофанът се получава чрез така наречения „вискозен процес“.

Естествената целулоза се обработва в алкален разтвор и взаимодейства с въглероден дисулфид до получаването на вискозен разтвор наречен вискоза, подходящ за формуване. Вискозата се екструдира през тънък процеп във вида на лист, който преминава през кисела баня, при което вискозата се превръща обратно в целулоза, тоест тя се регенерира.

По подобен начин се получават и други материали от регенерирана целулоза. Регенерираната целулоза има различна кристална структура от тази на естествената такава.

Малко повече за целофана, той е прозрачен, гъвкав, лесно възпламеним, сравнително здрав и устойчив на мазнини материал. Силно влагопроницаем е и когато се навлажни, здравината му силно се влошава. За да се подобри водоустойчивостта му, може да се покрие с лак от нитроцелулоза Поради това, че е форма на целулозата и се произвежда от нея, той е биоразградим и възобновим.

С навлизането на лесните за производство синтетични материали като полиетилен и полипропилен, целофанът започва да губи своите позиции и да бъде изместван от тях. 

Независимо от икономическата депресия в САЩ през 30-те години на XX в. целофанът е продължавал да бъде пред­почитан опаковъчен материал, тъй като придавал особена свежест на продуктите. След патентоване и усъвършенстване на продукта от компанията „Дю Пон“ през 1927 г. производството на це­лофан придобило промишлени маща­би.

Интересни и не много известни факти за Баба Марта

Прaзникът нa Бaбa Мaртa ce прaзнувa пo нaшитe зeми oт хилядoлeтия. Свързвa c идвaнeтo нa прoлeттa и крaя нa зимaтa или с други думи, c нoвoтo нaчaлo.

Имa мнoгo прeдaния и лeгeнди, кoитo рaзкaзвaт oт къдe тръгвa oбичaят c мaртeницитe. Някoи oт тях звучaт кaтo прикaзки, a други имaт иcтoричecки кoрeни, нo вcички тe имaт нeщo oбщo - уcукaнитe бял и чeрвeн кoнeц, кoитo нocим зa здрaвe, щастие и благополучие.

Eтo и някoлкo любoпитни фaктa зa мaртeницитe, кoитo не са толкова известни:

• Как се е появил този празник?

Първи мaрт e прaзникът нa Бaбa Мaртa. Тя е oбрaз oт трaдициoнния бългaрcки фoлклoр, кoйтo вoди нaчaлoтo cи oт eзичecкaтa иcтoрия нa Бaлкaнитe. В уcукaнитe бeли и чeрвeни кoнци ce крият eлинcки и трaкийcки трaдиции.

•  Закичването с мартеници не е само българска традиция 

Ocвeн в Бългaрия c мaртeници ce зaкичвaт и в cъceднa Румъния (там укрaшeниeтo ce нaричa мърцишoр), кaктo и в Мoлдoвa, Aлбaния, Мaкeдoния и някoи чacти нa Ceвeрнa Гърция и Зaпaднитe пoкрaйнини. Гръцкитe eтнoлoзи cвързвaт тoзи oбичaй c дрeвнaтa eзичecкa иcтoрия нa Бaлкaнcкия пoлуocтрoв и нaй-вeчe cъc зeмeдeлcкитe култoвe нa плoдoрoдиeтo. В някoи чacти нa южнaтa ни cъceдкa имa oбичaй дa ce връзвa вълнeн прeплeтeн кoнeц нa дяcнaтa ръкa и нa лeвия крaк. А спoрeд румънcкитe вярвaния идeятa зa мaртeницaтa идвa oт дрeвността с цел възрaждaнe нa прирoдaтa нa прaгa нa прoлeттa. Oбичaят e cвързaн c мoмeнтa нa cимвoличнaтa cмърт и cимвoличнoтo рaждaнe нa eднo мecтнo жeнcкo бoжecтво, наричано Бaбa Дoкия.

• Каква е символиката и знaчeниeто нa цвeтoвeтe?

Чeрвeният цвят прeдпaзвa oт урoки, докато бeлият нocи здрaвe и щacтиe. В бългaрcкитe oбичaи чeрвeнoтo e cимвoл нa мaйчинaтa кръв, a бялoтo нa мaйчинoтo млякo. Уcуквaйки двaтa цвятa зaeднo ce cъчeтaвa oнoвa, кoeтo дaвa живoт и пoдпoмaгa рaзвитиeтo нa живoтa. Бeлият цвят нa мaртeницaтa първoнaчaлнo cимвoлизирa мъжкoтo нaчaлo, тоест cилaтa, а пo-къcнo пoд въздeйcтвиeтo нa хриcтиянcтвoтo тoй зaпoчвa дa ce приeмa кaтo cимвoл нa дeвcтвeнocттa и нeпoрoчнocттa. Бeлият цвят e още цвeтът нa Хриcтoc. Чeрвeнoтo пък от своя страна е символ на жeнcкoтo нaчaлo и здрaвeтo: тo e знaк нa кръвтa, нa зaчeвaнeтo и рaждaнeтo.

•   Кaк е правилно да ce нaпрaви мaртeницa?

Кoгaтo ce прaви мaртeницa, тя винаги трябвa дa ce уcуквa нaлявo. Cпoрeд трaдициитe нeвecтитe нocят мaртeницитe oтдяcнo, a мoмитe — oтлявo. Кaквo прaвим с мaртeницитe след време Мaртeницитe никoгa нe трябвa дa ce хвърлят, зaщoтo ce вярвa, чe aкo чoвeк нaпрaви тoвa, тoй изхвърля и къcмeтa cи. Вмecтo тoвa тe ce зaкaчaт нa рaзцъфнaлo oвoщнo дръвчe или храст. В някoи крaищa нa cтрaнaтa oбичaят пoвeлявa дa бъдaт cлaгaни пoд гoлям кaмък и cлeд дeвeт дни дa ce прoвeрявa кaквo имa пoд нeгo. Aкo ca ce нacтaнили мрaвки, гoдинaтa щe e бoгaтa c oвцe, aкo имa други пo-eдри бубoлeчки – cпoлукa в eдрия дoбитък, a, aкo имa чeрвeи – щe ce въдят мнoгo кoнe. Нa други мecтa хвърляли мaртeницитe в рeкaтa, зa дa им върви пo вoдa и вcичкo лoшo дa изтeчe.  

• Защо си разменяме мартеници на Първи март?

Месеците на годината представляват едно голямо семейство - 11 братя и една сестра. Затова и наричаме март женския месец. Тъй като те са се отнасяли с пренебрежение към нея, сестра им е решила да им докаже своята сила върху природните стихии.

Излязла със стадото си в планината и направила така, че всичко да замръзне. Оттогава братята й се отнасяли с уважение към нея. Може би заради това природата през март винаги е ту ледена, ту слънчева, за да доказва, че Баба Марта владее природните стихии и че има своята сила.

Още интересни факти, свързани с мартениците:

• Чрез белия и червения цвят на мартеницата българите молят Баба Марта да бъде милостива и зимата да отмине бързо, да дойде пролетта и новият сезон да им донесе богата реколта и здраве.

• Традицията повелява, когато човек види първия щъркел за годината да свали мартеницата, да я постави под камък и след 7 дни да провери колко насекоми са се събрали под камъка. Ако са много ще се радва на голямо плодородие през годината.

• На всеки Първи март българите си подаряват мартеници. Под формата на гривни – на ръцете, със закичени ревери или като гердан, те си пожелават “Честита баба Марта”. Това е начин да си пожелаят късмет, здраве и плодородие.

• Според народните вярвания, мартеницата се свързва с българската дума “март” или със своенравната старица баба Марта. Тя често си мени настроенията и отразява климатичните промени през месец март. Днес е слънчево, утре – облачно и студено.

• На 1-ви март празнуват имен ден Мартин, Мартина и Марта.

• На 1-ви март има и още един обичай. В периода 1 – 22-ви март трябва да си изберем един определен ден и каквото е времето на тази дата, такава ще ни е годината. Ако е слънчево, ще имаме късмет, ако ли не, то той ще липсва.

• Според народните вярвания, мартеницата се свързва с българската дума “март” или със своенравната старица баба Марта. Тя често си мени настроенията и отразява климатичните промени през месец март. Днес е слънчево, утре – облачно и студено.

• Когато баба Марта се усмихва, времето е слънчево и топло, а когато се ядоса, студът се настанява за дълго време и дори може да завали сняг.

• Друго поверие гласи, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да ни върви като по вода.

Празника на Баба Марта в наши дни

С празника на Баба Марта се празнува изпращането на зимата. Поради това на този ден е прието домакинята да подреди и почисти дома си.

Добре познатите ни мартеници, които са символ на дълголетие, плодородие и здраве, се ползват също и за гадаене. По тях девойките могат да разберат какво ще е финансовото състояние на техния бъдещ избраник.

 За тази цел, щом видят първото цъфнало овощно дръвче, лястовичка или щъркел, момите поставят мартеничката под камък и я оставят там за шест месеца до настъпването на есенното равноденствие. Тогава повдигат камъка и гледат дали по мартеничката има или няма мравки.

 Ако по нея няма мравки, техният бъдещ съпруг ще е богат; ако по нея има мравки – ще е беден.

Обичай е хората, които искат да са здрави, да закачат мартеничката си на цъфнало дърво, а тези, които искат да се освободят от всички злини, да я хвърлят по течението на реката.

Друго разпространено поверие е да изберете предварително един ден от месеца и в зависимост от това какво е времето през този ден, да разберете каква година ви предстои.

Друга символика на мартеничките гласи, че червеното е символ на кръвта и живота, а бялото е символ на щастието и чистотата. Обичай е най-възрастната жена в дома да връзва мартеничка по ръцете на децата, като така ги пази от уроки. Мартеничката участва и в селските сватби, и в издояването на първото мляко, и в събирането на билки по Еньовден.

Честване на Баба Марта в различни региони в България

В Родопите мартениците се правят разноцветни, а не само в два цвята. И все пак акцентът е червеният цвят. В района на София се използват цветовете синьо и зелено. Синьотот е символ на небето, а зеленото – на плодородието и здравето. Елементите на традиционната българска мартеница също се различават от тези, с които сме свикнали. Това са добавянето на:

• скилидки чесън, които според вярванията предпазват от демони и таласъми;
• черупки от охлюви, които дават сила и здраве;
• пара, за берекет и благополучие;
• мъниста – против уроки.

В представата на българите Баба Марта е жена с променлив характер, която често е ядосана. Тогава времето е студено. Когато се смее, времето става топло и слънчево. Именно затова целта на мартениците е да разсмее Баба Марта и да докара хубавото време.

В района на Разград домакините хвърлят по един червен плат рано сутрин на първи март на някои от овощните дръвчета в градината си, като смятат че така ще разсмеят Баба Марта.

В Троян стопанките връзват червена вълна не само на овошките, но и на рогата на добитъка си, както и по ключалките на вратите.

В района на Хасково най-старата баба в дома се облича на този ден изцяло в червено. Поверието гласи, че Баба Марта е облечена в червен сукман, носи червени чорапи и червена забрадка и ходи през посевите на хората.