Мартенички на едро собствено производство

Легенди за произхода на мартеницата

Според една от легендите за произхода на мартеницата, червено-белите украшения са се появили по времето на Хан Аспарух. Според това предание той е получил дар от своята сестра, под формата на китка, която е била вързана за крака на лястовица с помощта на бял конец.

Червената багра се появила от кръвта на птичката, чийто краче било наранено от конеца. Тя пристигнала при Хан Аспарух точно на Първи март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си разменят червено-бели мартеници за здраве, щастие и благополучие.

Друго предание за произхода на мартеницата, разказва, че владетелят на прабългарите – Хан Кубрат, извикал своите пет сина и им заръчал за нищо на света да не се разделят и да бъдат винаги заедно, да бъдат силни и никакви врагове да не могат да ги поробят.

Малко по-късно хазарите нападат прабългарите и пленяват дъщерята на Кубрат – Хуба. Вождът на хуните бил предложил на братята й да го признаят за техен владетел и тогава щял да освободи сестра им и да се откаже от земите им. Канските синове бил изправени пред много трудна задача.

Тогава, най-големият от тях – Баян, решил да признае хазарското владичество и да остане при пленената си сестра, а останалите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Първият се отправил на север, а другите – Алиек, Кубер и Аспарух – на юг.

Преди да се разделят, обаче, те тайно се уговорили заедно с Баян и Хуба да останат при хан Ашина, докато намерят свободна земя. Уговорката била Аспарух да ми изпрати птичка, на чийто краче да има вързана златна нишка, което ще бъде знак за бягство. Братята потеглили и оставили пленената си сестра и Баян в ръцете на Ашина.

След известно време при Хуба дошъл гълъб със златно конче на крачето. Следвайки уговорката Баян и Хуба успели да избягат от злия владетел и да достигнат до водите на река Дунав.

В този момент единствено птицата можела да им покаже правилния път, а те не знаели как да преминат на отсрещния бряг. Тогава Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба и пуснали птичката да излети.

Появили се хора от хунското племе, които започнали да стрелят по тях. Баня бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал почервенял от кръвта му. Неочаквано на другия бряг на реката се повил брат му Аспарух заедно със своите войници. А хуните веднага побягнали щом ги видели.

Аспарух помогнал на Баян и Хуба да преминат реката, след което взел конеца от брат си и завързал белия му край заедно с червения. Започнал да закичва всеки един от своите воини, с парче от свещения конец.

Накрая застанал пред войската и признал пред тях, че той и братята му не са се вслушали в съвета на баща си и поради това са заплатили с кръвта си, разединението си. Заръката му била оттук нататък червено-белият конец никога да не бъде разкъсван, тъй като тази червена нишка завинаги ще свързва българите.

Друга легенда разказва за времето от преди хиляди години, когато прабългарският хан Аспарух тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост.

Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя.

Въпреки това, обаче на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал на брега на реката и от очите му покапали сълзи, а погледът му се отправил с молби към бреговете и към слънцето с надеждата да се случи чудо. И не след дълго, то наистина се случило.

На рамото му кацнала лястовичка и ханът й разказал за болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве.

 Тя се зарадвала и решила да изпрати подарък на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав и  изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й.

Птичката бързо отлетяла и много скоро кацнала на рамото на Аспарух. Ханът се зарадвал много, взел китката и разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. След това поискал всеки от народа му да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и благополучие.

 Това се случило на първи март и си е останало така и до наши дни.

Четвъртата легенда е по-малко разпространена и гласи следното:

След като победил византийците и обявил създаването на новата българска държава, Аспарух решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят по земите на хан Кубрат повелявал жертвената клада да се запали със стръкче  от изсъхнал копър.

По тези земи обаче никъде не можело да бъде намерен. Докато ханът мислел какво да прави, на рамото му кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял вълнен конец, половината обагрен в червено.

Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия си сокол. По белия конец имало червени капки кръв от одрасканата й от птицата длан.

Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци.
Денят бил първи март, тогавашната Нова година. Нарекли връзката мартеница, по името на месеца.

Мартениците са свещен символ за българите. Те пазят къщата и злини, а хората от болести и зли уроки. Носят дълголетие, здраве, живот и много сили.

Първите мартеници, които са били за хората и добитъка са представлявали само усукан бял и червен конец, без добавено нищо друго към него. Малко по-късно в някои области на България, са започнали да връзват сребърна или златна паричка или още синьо мънисто. Белият цвят е символ на дългия живот, а червения на здравето и силата.

Мартеницата е символ още на мира и любовта, както и на здравето и щастието. В белият цвят се намират чистотата и искреността на отношенията, а в червения – топлината на приятелството и взаимната и чиста обич.

Всички невести носят мартениците отдясно, докато момите отляво. Ергените се закичват с мартеници, чиито краища са разчепкани, докато зрелите мъже, с краища изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

В някои региони на страната, наричат седмицата, която започва с Първи март – броените дни, по тях започват да гадаят, какво ще бъде времето през цялата година. В народните вярвания Баба Марта олицетворява месец март и пролетта.

Според легендите тя е сестра на Голям и Малък Сечко или още на януари и февруари и винаги е много люта, защото двамата й братя всяка година й изпиват виното и не й оставят нищо.

Оттук води началото си и поверието, че Баба Марта трябва да бъде омилостивена, поради това, че лошото й настроение оказва силно влияние върху времето. Когато е усмихната, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се ще задуха силен вятър и времето ще бъде много студено.

Друг широко разпростанен обичай е – Избирането на ден. Всеки си избира един определен ден от месеца до 22 март и по него се познава, каква ще му бъде годината. Съответно, ако денят е слънчев тя ще бъде успешна, ако вали и времето е лошо – ще трябва да се изправи пред трудности.

Какво казва народната митология?

Месец март е месецът, от който може да се очаква абсолютно всичко - и добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване и подреждане на душата, но и на неподреден все още свят, и поради това изложен на безброй опасности. Доста често колебанията на времето през този месец биват свързвани с непостоянството на женския характер. Нещата, обаче са доста по-сложни от това.

Раждането на света през месец март е отбелязано както в астрономическия календар с настъпването на пролетното равноденствие на 22-ри март, така и в празничния народен календар с цели три празника: 1-ви март (единствен по рода си в целия свят български празник), 9-ти март - Младенци, и 25-ти март -Благовец.

Март е и месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане -Възкресението и по-точно за спасителното възкресение на Христос, от което човек получава нова вяра в безкрайността на живота, зад пределите на познатото, в онези висши духовни пространства, които не познава, но страшно му се иска да достигне някой ден.

През месеца, който най-често е мост към Великия ден, започва и големият великденски пост, както и  седемтте сирнишки седмици, чества се всеобща прошка, наречена Сирница (или още Сирни заговезни). И понеже за всяко придвижване по пътя трябва време, а началото винаги е най-трудно и опасно, първите дни след Сирница също са едни от най-опасните не само през този месец, но и въобще през цялата година.

Първата сирнишка седмица е Тодоровата неделя, седмицата след Сирница, в която всеки ден може да се окаже страшен, ако не се спазят всички забрани и  ограничения, както и проверените с годините ритуали. Свети Тодор идва, за да обозначи новия космически ред.

 А накрая на месеца, на 25-ти март, заедно с лястовиците и пролетта идва и благата вест, че земята най-после е благословена, на нея ще стъпи Божият син, който на нов, по-висш етап ще подреди хаоса в душите, ще внесе хармония, ред, вяра и нова нравственост.

Интересни ритуали

Всички знаем, че Баба Марта може лесно да разсмее, но и да се разплаче. Наричат месеца „единственият женски месец в календара", но според една легенда Март някога е бил мъж. Той си имал две жени: едната - грозна и стара, другата - хубава и млада. Когато Март гледал първата, времето ставало студено и мъгливо, а когато погледнел втората - стопляло се и слънцето грейвало.

Каквато и да е истината, при всички случаи за българина Марта е символ на новото начало и той все гледал да я зарадва и разсмее. Ако тя е весела, и времето ще е хубаво.

На покривите на къщите или на двора на плодно дръвче се слага червено платно и се оставя да стои девет дни.Веднага щом Баба Марта го види, цялата грейва. Тя се радва и като види мартениците, които хората са си закичили в нейна чест, особено като спре погледа си върху деца, моми и невести. Най-вероятно защото момите и невестите свързва с плодовитостта и новото раждане, което тя самата носи.

По някои места вярват, че Баба Марта се радва, когато срещне младо красиво момиче или невяста с пълни ръце. Затова и възрастните жени избягват да излизат от дома си на Първи март, за да не срещнат Баба Марта и да не я ядосат.

На Първи март българите почистват къщата си - да свети и да грее от чистота като пред всяко ново начало, изтупват дюшеците на слънце, палят старата метла на двора и нареждат: „Вън бълхи, вътре Марта!"

Това магическо изгонване на бълхите символизира прогонването на злото. Сметта се изхвърля далече от дома. Палят се и огньове, които всички от къщата прескачат с лице към изгрева за омилостивяване на бедите и всякакви други вредители. За прогонването им надалеч дворът се обикаля със звънци и заклинания.

Какво е забранено?

Не се работи никаква работа извън почистването на дома, за да няма градушки през ляото.

На огъня не се слага черно и опушено котле, за да няма главня по житото.

Жените не месят, не предат, не шият, не перат. Не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

Какви са гаданията и предсказанията на този ден?

Мартеницата се връзва за здраве и плодовитост. По нея девойките могат да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел, или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат под камъка едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, тоест точно след половин година. Ако тогава по мартеницата има полепнали мравки, не е на добре, сиромах ще е на съдбата им.

Ако закачат мартеницата си на цъфнало плодно дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в реката, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода.

Мартеницата може да се сложи под камък и за девет дни и след това по нея се гадае за животните. Ако под камъка има много мравки, годината ще е богата с овце. Ако има по-едри буболечки, едрият добитък ще се плоди.

В Родопите наричат първите мартенски дни „броени", защото на всеки съответства по един месец от годината. Какъвто е денят - добър или лош, такъв ще е и месецът. Ако вали на първи март, това е знак за лошо семейство.