Мартенички
Пожелания за здраве и късмет са най – често чувани през пролетния месец март. Мартенички за ръка – тип гривна, за закичване и за украса на офиса са уникални по своя вид и дизайн. Покажете своята индивидуалност и стил с мартеничките на дребно от ЕМ АРТ.
от нас.
Виж повече
Гривна мартеница шнур коприна с метален елемент безкрайност -12 броя

Гривна мартеница шнур коприна с метален елемент сърце с кристали,безкрайност и калинка -12 броя

Гривна мартеница шнур коприна с метален елемент подкова с кристали,детелина и калинка -12 броя

Гривна мартеница шнур коприна с метален елемент подкова с кристали,кокиче,детелина и калинка -12 броя

Гривна мартеница шнур с метален елемент коминочистач -12 броя

Гривна мартеница шнур коприна с метален елемент кокиче с кристали и калинка -12 броя

Гривна мартеница шнур коприна с метален елемент пеперуда с кристали и калинка -12 броя

Гривна мартеница шнур с метален елемент подкова с кристали и детелина -12 броя

Гривна мартеница шнур коприна с метален елемент цвете с кристал и калинка -12 броя

Гривна мартеница шнур с метален елемент сърце с кокиче -12 броя

Гривна мартеница от текстил с метален елемент безкрайност със синьо око -12 броя

Гривна корда с пеперуда с кристали

Мартеница Пано канава дървена стомна или бъклица

Дамска мартеница за ръка със свързващ елемент "Дървото на живота"

Мартеница за ръка тип гривна със свързващ елемант сърца

Дамска мартеница за ръка със сърце и метални елементи

Мартеница Пано канава с дървена подкова

Мартеница Пано канава баба с хурка

Мартеница Пано с момък или мома с носии

Мартеница гривна с жълто цвете с калинка

Мартеница гривна със синьо око и стъклени мъниста

Мартеница гривна с кокиче и стъклени мъниста

Мартеница гривна от корда с детелина и кристали

Мартеница - гривна с подкова и детелина с кристали

Гривна мартеница със зелено и червено цвете и калинка

Гривна мартеница пеперуда с калинка

Мартеничка гривна с детелина и калинка с кристални мъниста

Мартеница гривна с подкова с кокиче и калинка

Гривна корда цвете с камъчета и калинка

Мартеница гривна с висулка имитация Сваровски

Мартеница за закичване с пискюли от вълна и цвете

Пискюли вълна цвете антик с дървени шайби БЗЧ

Елегантна мартеница за ръка от пресукана прежда и метален свързващ елемент детелина с калинка

Мартеница пискюл със паричка

Мартеница панделка от вълна с гайда
Разнообразни модели мартеници на едро и на дребно
По стара българска традиция на Първи Март се закичваме с мартеници с пожелание за здраве и късмет. Както всички знаем мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или появата на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.
Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината.
Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Всички разкази за Баба Марта са единодушни за лютото и променливо настроение на Баба Марта, което оказва влияние на времето. В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето.
Именно за това огромна част от традициите и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на 1-ви март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман,червени чорапи и червена зaбрадка.
Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно.
Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосконността ѝ към къщата и нейните обитатели.
Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен.
Когато се усмихва, слънцето грее, а когато е ядосана - студ сковава земята. По-голямата част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.
Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо и къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символичното пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналата година.
Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.
Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеници. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук и са изплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, черупки от охлюви, косми от конска грива и други. Заедно те правят амулет.
На Първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се поставят – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво.
В някой български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите и неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.
Според обичая, мартениците, носени до първа пролет, се завързват на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в стрната традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.
Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени.
Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Паричката, сините мъниста, вълчият или змийски зъб и червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.
Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали, отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата.
Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни и весели каквато е и самата тя.
Мартеницата - този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.
В някои краища на България с мартеници се окичват домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Според легендата щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички подаряват мартеници на роднините, приятелите и близките си.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, които най-често биват вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червеното символизира женското начало, здравето, кръвта, зачеването, раждането, а бялото в старите традиции символизира мъжкото начало, силата, а малко по-късно и чистотата, непорочността, радостта и красотата.
Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата усукани бял и червен конец за здраве и против уроки.
Спазването на прекрасната българска традиция за Баба Марта, обаче не означава непременно да се окичим с Пижо и Пенда, а напротив истинският смисъл на обичая се крие в усуканите бели и червени конци, които, според народните вярвания, имат магически свойства, защото колкото и наивно и чисто по детски да ни изглежда този ритуал днес, той всъщност представлява закичване с един мощен амулет за здраве и късмет.
Това е и причината именно ръчно изработените мартеници да са заредени с най-много положителна енергия, особено когато са направени с мисъл и любов към близките ни хора.
И все пак най-типичните мартеници си остават Пижо и Пенда, гривните и пискюлите.
Ето как, стъпка по стъпка, изключително лесно можете сами да си направите бели и червени мартенички.
- Вретено
Тази форма на мартеници не е толкова популярна като Пижо и Пенда, но има много интересна символика, от една страна вретеното се свързва с конците и връзването, а от друга символизира женските дейности и вътрешната сила.
Необходими материали:
- Тънка бяла прежда;
- Тънка червена прежда;
- Клечки за зъби ;
- Няколко цвята фулмастери – червен, зелен, жълт или кафяв;
- Лепило за хартия;
- Обикновен шнур за мартеница с дължина около 30 см.
Начин на изработка:
- Основата на вретеното ще бъде клечката за зъби. Желателно е да има само един връх, за да не започне връвта, която следва да завържем да се изплъзва. За да избегнете разместването на преждата докато навивате, може да намажете клечката с лепилото за хартия като оставите чисти само по сантиметър от двете страни.
- Сложете кълбото с прежда на земята, а нишката изпънете между коленете си, по този начин вретенoто ще се навива стегнато, равномерно, като ще бъде необходимо само да движите клечката на ляво и надясно. Първо започнете да навивате преждата по цялата дължина на намазаното с лепило място и постепенно започнете да стеснявате периметъра към средата, така че вретеното да се издува в центъра. Когато сте готови, отрежете конеца и с върха на голяма игла, вкарайте свободното крайче навътре в навитата прежда. Следвайки този метод, навийте едно бяло и едно червено вретено.
3. Следващата стъпка е с помощта на няколко цветни фулмастера да оцветим свободните връхчета на клечката. Може да съчетаете цветовете според вашите вкус и желание.
4. Пристъпваме към финалната права като от обикновен шнур за мартеница отрязваме две парчета по около 15 см и завързваме единия край за тъпия връх на всяко вретено. За да е по-здраво може да сложим малко от лепилото за хартия и на това място. Първо правим двоен възел на двата шнура и после връзваме на ключ.
- Подкова
Мартениците с форма на подкова обикновено са доста големи и поради тази причина са подходящи за закачане у дома, в офиса или в друго подобно помещение.
Изработката на такава мартеница е доста лесна, като малко по надолу сме описали всички необходими материали.
Необходими материали:
- Картон
- Принтиран шаблон
- Бяла и червена прежда
Как се прави?
- Започваме като изрязваме шаблона и очертаваме подкова, използвайки картона. След като вече сме изрязали подковата започваме да увиваме червената прежда около нея, като тук трябва да внимаваме всяка намотка да е плътно до другата. По този начин ще избегнем прозирането. Навиваме преждата (до средата на картона) и подпъхваме края на конеца под намотките. След това повтаряме същото действиеи с бялата прежда.
- За да бъде нашата мартеница още по-красива и оригинална може да добавим и шнурче, с което да я закачим, като за неговата направа ще са нужни бял и червен конец. Започваме, като завързваме двата конеца на възел в единия край и хващаме всеки от тях с пръсти от двете страни.
Въртим червената прежда - на дясно, а бялата прежда - на ляво. Когато започнем да усещаме напрежение в преждата, хващаме с пръсти двата незавързани края на конците и с бързи движения, прокарвайки преждата между дланта, опъваме шнурчето. По този начин двата цвята ще се вплетат равномерно един в друг.
Бонус: Когато правим дълъг шнур е необходимо или да завържем единия край за нещо или да използваме помощник, който да върти шнура от другия край.
Готовият вече шнур, завързваме в средата на подковата, там където е границата между двата цвята.
- Гривна
От бяло и червено памучно или вълнено кълбо отрежете конци с дължина около 20 см. Свържете долните им краища с възелче. Поотделно усучете всеки конец надясно, а после ги пуснете. Така те сами ще се усучат един около друг.
Направете по един възел и в горния им край, след което изрежете с ножица стърчащите влакънца. По желание можете да нанижете няколко мъниста, преди да направите вторият възел.
- Пискюли
Направете дълга гривна, следвайки инструкциите, описани по-горе. След това намотайте червен конец 50-60 пъти около малко картонче и прокарайте в средата единия край на гривната – под намотаните конци, и го завържете на възел, накрая изнижете пискюла от картончето.
Самият пискюл направете, като на около 1 см от горния му край навиете няколко пъти бял конец. Захванете с него и края на гривната и го завържете на възел. Разрежете пискюла в основата, за да получите ресничките. И накрая, за да не останат някои нишки по-дълги, други – по-къси, ги подравнете с ножица.
Следвайки този модел се прави и белият пискюл. През горната му част се прокарва другия крй на двуцветната гривна и се завързва на възел. Пискюлът се завързва с намотан няколко пъти около него червен конец. И за финал двуцветната гривна се завързва под формата на панделка.
- Пижо и Пенда
Използвайки техниката за направата на пискюли ленсо ще можете да направите народни герои Пижо и Пенда. Момчето винаги е бяло, а момичето – червено.
Започваме като разделяме готовия бял пискюл на четири равни части. Усукваме и завързваме червен конец около крайните две снопчета, като това ще са ръцете. Тук е важно да не забравим да оставим и „пръсти”. Подравняваме стърчащите нишки с ножица.
Средните две снопчета се съединяват и се завързват през центъра с навит няколко пъти червен конец, за да се получите пояса на Пижо .
Още веднъж разделяме средните снопчета на две и правим крачетата по същия начин като ръчичките.
Пенда се изработва по същия модел с тази разлика, че тя няма крачета, тъй като е с рокля.