Разнообразни модели мартеници на едро и на дребно

По стара българска традиция на Първи Март се закичваме с мартеници с пожелание за здраве и късмет. Както всички знаем мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или появата на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта.

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях  тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.

Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата, не минало много време и черни облаци надвиснали над планината.

Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Всички разкази за Баба Марта са единодушни за лютото и променливо настроение на Баба Марта, което оказва влияние на времето. В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето.

 Именно за това огромна част от традициите и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на 1-ви март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман,червени чорапи и червена зaбрадка.

Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно.

Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе  и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосконността ѝ към къщата и нейните обитатели.

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен.

Когато се усмихва, слънцето грее, а когато е ядосана - студ сковава земята. По-голямата част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо и къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символичното пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналата година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеници. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук и са изплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, черупки от охлюви, косми от конска грива и други. Заедно те правят амулет.

На Първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се поставят – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво.

 В някой български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите и неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Според обичая, мартениците, носени до първа пролет,  се завързват на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в стрната традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени.

Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Паричката, сините мъниста, вълчият или змийски зъб и червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали, отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата.

Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни и весели каквато е и самата тя.

Мартеницата - този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

В някои краища на България с мартеници се окичват домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Според легендата щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички подаряват мартеници на роднините, приятелите и близките си.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, които най-често биват вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червеното символизира женското начало, здравето, кръвта, зачеването, раждането, а бялото в старите традиции символизира мъжкото начало, силата, а малко по-късно и чистотата, непорочността, радостта и красотата.

Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата усукани бял и червен конец за здраве и против уроки.

Спазването на прекрасната българска традиция за Баба Марта, обаче не означава непременно да се окичим с Пижо и Пенда, а напротив истинският смисъл на обичая се крие в усуканите бели и червени конци, които, според народните вярвания, имат магически свойства, защото колкото и наивно и чисто по детски да ни изглежда този ритуал днес, той всъщност представлява закичване с един мощен амулет за здраве и късмет.

Това е и причината именно ръчно изработените мартеници да са заредени с най-много положителна енергия, особено когато са направени с мисъл и любов към близките ни хора.

И все пак най-типичните мартеници си остават Пижо и Пенда, гривните и пискюлите.

Ето как, стъпка по стъпка, изключително лесно можете сами да си направите бели и червени мартенички.

1. Вретено

Тази форма на мартеници не е толкова популярна като Пижо и Пенда, но има много интересна символика, от една страна вретеното се свързва с конците и връзването, а от друга символизира женските дейности и вътрешната сила. 

Необходими материали:

• Тънка бяла прежда;
• Тънка червена прежда;
• Клечки за зъби ;
• Няколко цвята фулмастери – червен, зелен, жълт или кафяв;
• Лепило за хартия;
• Обикновен шнур за мартеница с дължина около 30 см.

Начин на изработка:

1. Основата на вретеното ще бъде клечката за зъби. Желателно е да има само един връх, за да не започне връвта, която следва да завържем да се изплъзва. За да избегнете разместването на преждата докато навивате, може да намажете клечката с лепилото за хартия като оставите чисти само по сантиметър от двете страни.
2. Сложете кълбото с прежда на земята, а нишката изпънете между коленете си, по този начин вретенoто ще се навива стегнато, равномерно, като ще бъде необходимо само да движите клечката на ляво и надясно. Първо започнете да навивате преждата по цялата дължина на намазаното с лепило място и постепенно започнете да стеснявате периметъра към средата, така че вретеното да се издува в центъра. Когато сте готови, отрежете конеца и с върха на голяма игла, вкарайте свободното крайче навътре в навитата прежда. Следвайки този метод, навийте едно бяло и едно червено вретено.
   
   3. Следващата стъпка е с помощта на няколко цветни фулмастера да оцветим свободните връхчета на клечката. Може да съчетаете цветовете според вашите вкус и желание.
   
   4. Пристъпваме към финалната права като от обикновен шнур за мартеница отрязваме две парчета по около 15 см и завързваме единия край за тъпия връх на всяко вретено. За да е по-здраво може да сложим малко от лепилото за хартия и на това място. Първо правим двоен възел на двата шнура и после връзваме на ключ. 

2. Подкова

Мартениците с форма на подкова обикновено са доста големи и поради тази причина са подходящи за закачане у дома, в офиса или в друго подобно помещение.

Изработката на такава мартеница е доста лесна, като малко по надолу сме описали всички необходими материали.

Необходими материали:

• Картон
• Принтиран шаблон
• Бяла и червена прежда

Как се прави?

1. Започваме като изрязваме шаблона и очертаваме подкова, използвайки картона. След като вече сме изрязали подковата започваме да увиваме червената прежда около нея, като тук трябва да внимаваме всяка намотка да е плътно до другата. По този начин ще избегнем прозирането. Навиваме преждата (до средата на картона) и подпъхваме края на конеца под намотките. След това повтаряме същото действиеи с бялата прежда.

2. За да бъде нашата мартеница още по-красива и оригинална може да добавим и шнурче, с което да я закачим, като за неговата направа ще са нужни бял и червен конец. Започваме, като завързваме двата конеца на възел в единия край и хващаме всеки от тях с пръсти от двете страни.

             Въртим червената прежда - на дясно, а бялата прежда - на ляво.               Когато започнем да усещаме напрежение в преждата, хващаме с пръсти двата незавързани края на конците и с бързи движения, прокарвайки преждата между дланта, опъваме шнурчето. По този начин двата цвята ще се вплетат равномерно един в друг.

Бонус: Когато правим дълъг шнур е необходимо или да завържем единия край за нещо или да използваме помощник, който да върти шнура от другия край.
Готовият вече шнур, завързваме в средата на подковата, там където е границата между двата цвята.

3. Гривна

От бяло и червено памучно или вълнено кълбо отрежете конци с дължина около 20 см. Свържете долните им краища с възелче. Поотделно усучете всеки конец надясно, а после ги пуснете. Така те сами ще се усучат един около друг.

Направете по един възел и в горния им край, след което изрежете с ножица стърчащите влакънца. По желание можете да нанижете няколко мъниста,  преди да направите вторият възел.

4. Пискюли

Направете дълга гривна, следвайки инструкциите, описани по-горе. След това намотайте червен конец 50-60 пъти около малко картонче и  прокарайте в средата единия край на гривната – под намотаните конци, и го завържете на възел, накрая изнижете пискюла от картончето.

Самият пискюл направете, като на около 1 см от горния му край навиете няколко пъти бял конец. Захванете с него и края на гривната и го завържете на възел. Разрежете пискюла в основата, за да получите ресничките. И накрая, за да не останат някои нишки по-дълги, други – по-къси, ги подравнете с ножица.

Следвайки този модел се прави и  белият пискюл. През горната му част се прокарва другия крй на двуцветната гривна и се завързва на възел. Пискюлът се завързва с намотан няколко пъти около него червен конец. И за финал двуцветната гривна се завързва под формата на панделка.

5. Пижо и Пенда

Използвайки техниката за направата на пискюли ленсо ще можете да направите народни герои Пижо и Пенда. Момчето винаги е бяло, а момичето – червено.

Започваме като разделяме готовия бял пискюл на четири равни части. Усукваме и завързваме червен конец около крайните две снопчета, като това ще са ръцете. Тук е важно да не забравим да оставим и  „пръсти”. Подравняваме стърчащите нишки с ножица.

Средните две снопчета се съединяват и се завързват през центъра с навит няколко пъти червен конец, за да се получите пояса на Пижо .

Още веднъж разделяме средните снопчета на две и правим крачетата по същия начин като ръчичките.

Пенда се изработва по същия модел с тази разлика, че тя няма крачета, тъй като е с рокля.