Скрий
ЕМ АРТ
0

Безплатна доставка за поръчки над 100лв   088 400 0332 и 088 400 0337  

Историята на акрилната боя

17.08.2022 Принтирай

Акрилните бои имат много голямо приложение – могат да се използват както за рисуване, така  и за различни декорации, тъй като се комбинират много добре с широк диапазон от материали и крафт техники. Те съхнат бързо и много лесно могат да бъдат измити ако не са изсъхнали. Смесват се отлично с медиуми, които променят техните цветове или свойства.

Акрилните бои са съставени от пигменти и акрилни полимери. Те са водоразтворими, но след като изсъхнат стават водоустойчиви.

С появяването си акрилните бои навлизат директно в ежедневието на художниците като едни много модерни материали с постоянно и стабилно качество и свойства. Те предлагат някои подобрения на познатите до този момент бои - например за разлика от акварела те могат да хванат върху по-голям брой повърхностти. При акварела се рисува основно върху картони, варови замазки при фреско или върху платно. Докато акрилните бои дават възможност да се рисува на практика върху почти всички повърхности.

 Светът на акрилната боя

Трудно е да си представим света на изкуството, какъвто го познаваме, без акрилни бои. Те са достъпни, нетоксични и са на водна основа.

По отношение на изкуството, акрилните бои все още се считат за доста нов продукт. Може да звучи странно, но за арт общността е било много трудно да приеме този нов вид бои и честно казано, те наистина стават популярни едва през последните 30 години.

Акрилните бои са създадени от немски химик на име Ото Ром. Той разработва акрилна смола, която бързо се трансформира в боя.

Първите акрилни бои са проектирани като бои за къщи и за използване върху военни превозни средства. Фактът, че смолата изсъхва толкова бързо и прилепва към почти всичко, я прави перфектна за тези цели. Боята има нисък вискозитет и се е смятала за твърде течна, за да бъде използвана от художници.

Акрилните бои такива, каквито ги познаваме, са се появили в началото на 50-те години на миналия век, а боите използвани от художниците  с висок вискозитет през 60-те. Както споменахме малко по-горе, в началото на тяхната поява художниците не са използвали акрилните бои, главно поради атрибутите, които са доста  по-различни от тези на маслените бои. Акрилните бои изсъхват толкова бързо, че не могат да се смесят добре една с друга, което създава граници за художниците.

Нещо повече, в сравнение с маслените бои и акварела, акрилната живопис е сравнително модерна среда за художествено изразяване. Историята на маслената живопис се простира далеч назад в западната история, а акварелът има своите корени в Ренесанса, докато акрилът се появява едва през миналия век. Както при акварела и маслените бои, така и акрилът предлага свой собствен набор от характеристики и атрибути като гъвкавост, непосредственост и издръжливост.

Много художници са привлечени от акрилната живопис заради доминиращите й ярки цветове, резки щрихи и линии, както и от способността на боята да се използва върху различни повърхности и да се смесва с множество други бои. Като цяло, акрилната живопис предлага на художника широк спектър от подходи, предоставяйки богат творчески потенциал за художествени иновации и свежи нови идеи.

Откриване на акрилните смоли

Акрилните съединения започват да се синтезират в средата на 19-ти век, но германският химик Ото Рьом всъщност изважда на бял свят практическия потенциал на тези материали. През 1901 г. Рьом публикува дисертация за полимеризационните продукти на акрилната киселина. През 1915 г. Рьом осигурява немски патент за полиакрилен естер като свързващо вещество за боя за използване в изсушаващи масла в промишлените бои и лакове. В тези ранни години акрилните смоли са били предназначени предимно за промишлена употреба.

Възходът на акрила като художествена боя

Ранните експерименти с акрилна боя в художествени контексти започват през първата половина на 20-ти век. През 20-те и 30-те години на миналия век мексиканските стенописци започват да експериментират с тези синтетични бои. Още през 1936 г. мексиканският социален реалист, стенописец Дейвид Алфаро Сикейрос основава и провежда семинар в Ню Йорк, за да експериментира с най-новата синтетика и методи на приложение.

До края на 40-те години на миналия век Леонард Бокур и Сам Голдън предлагат ранна версия на акрилни бои, продавани под името Magna, които всъщност са бои на минерална спиртна основа, а не на водна основа. Много известни художници от онова време експериментират с тази нова среда за рисуване, включително Марк Ротко, Кенет Ноланд, Барет Нюман и Рой Лихтенстиен. През 50-те години на миналия век Рьом и неговият бизнес партньор Ото Хаас представят първата акрилна емулсия, специално разработена за боя, която се превръща в крайъгълен камък за всички акрилни емулсии на съвременните художници. До 1955 г. на пазара са пуснати първите налични в търговската мрежа акрилни бои на водна основа.

Оформяне на художествени движения в края на 20-ти век

Акрилните бои се появяват на художествената сцена във време, когато художниците започват да изследват движения и форми като поп култура, фотореализъм, абстрактен експресионизъм и поп арт. Акрилът осигурява идеална среда за тези форми на изкуство, които търсят плоски изображения с твърди ръбове и ясно използване на линията. Много художници са привлечени от акрилните бои именно по тези причини, както и заради гъвкавостта, която те предоставят. Различните бои могат да се смесват, да се постигат различни текстури и консистенции (чрез смесване на пясък, вода или други елементи в боята), цветовете могат да бъдат прозрачни или непрозрачни, а художниците могат да работят много по-бързо поради значително по-бързото им време за сушене. По същество появата на акрилната живопис отваря цяла нова вълна от творчество и възможности в света на модерното изкуство, която и до днес все още оказва силно влияние в художествените форми и тенденции.

Макар и да пристига късно, акрилната живопис оказва значително влияние в развитието на художествените движения и форми на 20-ти век. Гъвкавостта, която предлага на художниците, отключва неограничени творчески гледки, които се изследват и днес.

Още за акрилната живопис

През 40-те години на миналия век акрилните бои биват възприети от много съвременни художници, във всички живописни жанрове, заради своите бързосъхнещи качества и постоянство.

Освен че са бързосъхнещи, акрилните бои са и изключително гъвкави. Например, може да се използват в много стилове на изобразителното изкуство. Също така, подобно на акварела, могат да се нанасят на тънък слой или като маслените бои на по-дебел като се наслагват или дори да се нанасят директно от тубата. Освен това, подобренията в качеството и гамата от налични акрилни пигменти значително подобрява цветовото разнообразие. И накрая, но не и на последно място, за разлика от маслените боя, акрилът не се напуква и за разлика от акварелните бои не избледнява.

Обратно към категорията


Рейтинг:

Статията не е оценявана.

Отзиви:

Отзиви: 0

За да пишете коментари, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.

'